Повече пари от ЕС означава по-голяма дупка в националния бюджет
България ще получи повече средства по оперативните стратегии през новия програмен интервал 2021-2027 на фона на общо орязване за Европейски Съюз от 10%. За 7 години в страната ни следва да влязат 10 милиарда евро за кохезионна политика. С националното съфинансиране по данни на вицепремиера Томислав Дончев рамката по фондовете става рекордна - 14,4 милиарда евро - с близо 10 милиарда лв. повече по отношение на настоящия интервал. Тази добра вест в действителност е неприятна - най-вече пари за кохезионна политика получават най-бедните райони в най-бедните европейски страни. Страната ни " печели " по-високо финансиране с неприятни индикатори по основни критерии - Брутният вътрешен продукт на глава от популацията по отношение на средноевропейското, дял на безработните, включително и младежка безработица, дял на хората с ниско обучение. Повечето средства обаче по този начин или другояче са факт, най-малко като предложение. По някои стратегии европейското финансиране се усилва фрапантно, при други на процедура замръзва. Какво планува все още препоръчаната от Европейска комисия бюджетна рамка и какви се чака да бъдат главните проблеми при усвояването на средствата?
Повече пари за обществени и районни политики,
по-малко средства за транспортна и екоинфраструктура
373 милиарда евро по настоящи цени е препоръчаният бюджет за кохезионна политика на целия Европейски Съюз в идващия програмен интервал - с 10% по-малко от актуалното финансиране. Драстично е орязването на средства за Кохезионния фонд, по който у нас се финансират две оперативни стратегии - " Транспорт " и " Околна среда ". Парите за Кохезионния фонд на европейско равнище понижават до 46,7 милиарда евро, или с 45% по-малко по отношение на интервала 2014-2020 година, като Брюксел изяснява това понижение с неналичието на нужда от толкоз огромни вложения в транспортната и екологичната инфраструктура в страните членки, включили се към съюза през 2004 и 2007 година Орязването на средствата по Кохезионния фонд се компенсира с нарастване на парите за бедните райони по Европейския обществен фонд и Европейския фонд за районно развиване, за които е планувано да отидат 326,3 милиарда евро от бюджета за кохезионна политика.
И през новия програмен интервал водещ аршин при разпределянето на средствата сред другите страни членки остава просперитетът им на фона на междинното в Европейски Съюз. Нов миг при разпределянето на средствата по обществения и районния фонд са въведените спомагателни награди за неприятно показване по обособени основни индикатори. И в сегашния интервал се оферираше добавка за висока безработица, в този момент добавките са повече на брой. Допълнително финансиране се поставя при обща безработица над междинното за едва развитите райони, младежка безработица над междинното, хора с ниско просветително равнище над междинното, има и две напълно нови добавки - за високи равнища на парниковите газове и за миграция на жители от страни отвън Европейски Съюз.
При тази рамка страната ни получава 108% финансиране по трите фонда - Кохезионен, Социален и Регионален, по отношение на 2014-2020 година Увеличението от 8% в действителност е ограничаване - Европейската комисия е взела кардинално решение нито една страна да не получи повече от 8% растеж в парите или повече от 24% понижение. Така страните с максимален растеж са България, Румъния и Гърция, които получават оптимално разрешеното нарастване от 8%. 5 страни се употребяват от другата защитна мярка - за не повече от 24% понижение на парите - Унгария, Литва, Естония, Малта и Чехия биха изгубили още повече финансиране, в случай че не съществуваше това ограничаване.
Каква е картината по обособени фондове и стратегии след използването на тази бюджетна рамка?
Вицепремиерът Томислав Дончев към този момент разгласи, че страната ни не възнамерява внезапни промени в броя и обсега на стратегиите. Според кабинета основаването на нови стратегии и нови ръководещи органи лишава доста време и все още не е оправдано. Програмите, които не печелят нищо от новото систематизиране на фондовете, са Оперативна стратегия " Транспорт " и Оперативна стратегия " Околна среда ". Според индикативно систематизиране на средствата, утвърдено от кабинета през април, бюджетът на двете стратегии на процедура замръзва - налице е пренебрежим растеж на средствата по отношение на предходния програмен интервал. Това е резултат от сериозното стесняване на средствата по Кохезионния фонд, като понижението в общия размер на средствата по двете стратегии - " Транспорт " и " Околна среда ", е избегнато с помощта на увеличеното им финансиране и през втори фонд - този за районно развиване.
Програмата с най-голямо нарастване на бюджета за новия програмен интервал е " Развитие на човешките запаси ", която ще разполага с над 1,3 милиарда лева повече. Близо милиард лв. повече ще има и по Оперативна стратегия " Икономика и конкурентоспособност ", над 900 млн. лева е растежът при Оперативна стратегия " Наука и обучение ". От екипа на Томислав Дончев прецизираха, че сходни съпоставения по стратегии все още не са задоволително правилни, тъй като занапред ще се спори по многогодишната финансова рамка на Европейска комисия и парите и по фондове, и по страни могат да се разместят. Дори с тази спогодба динамичността при обособени фондове е забележителна.
Всъщност повишаването на средствата е още по-сериозно, тъй като за новия програмен интервал Еврокомисията планува двойно нарастване на % на съфинансиране. Досега съфинансирането при слаборазвитите райони бе 15%, в този момент става 30%. Така против финансовия запас от Европейски Съюз в размер на 10 милиарда евро би трябвало да стои 3 милиарда евро национално съфинансиране. Това ще натовари националния бюджет, призна при започване на годината при представянето на новите моменти към програмния интервал вицепремиерът Томислав Дончев. " Вече загатнах, че настояването за увеличение размера на съфинансирането от 15 на 30% бе доста мощно, твърдо искане, изключително от страна на чистите донори с политическия аргумента „ в случай че всички тези политики са ви значими, бъдете по този начин положителни да ги съфинансирате повече от бюджетите си “. Както можете да се досетите, във връзка с всички оферти, които допускат по-голям товар към бюджета, България е изразявала отрицателно мнение. Безспорен факт е, че в границите на идващите години разноските на бюджета във връзка финансирането на всичко, което се случва - и по линия на Програмата за развиване на селските региони, и от оперативните стратегии, ще допуска по-голям товар върху бюджета ", разяснява Дончев.
За един район - Югозападния, процентът на съфинансиране ще бъде още по-голям. Това е единственият район у нас, при който са настъпили смяна в категоризацията и пренасяне от групата на едва развитите райони в групата на директните райони. За тези региони процентът на съфинансиране следва да е 45.
Това сигурно ще се отрази на огромните планове в София
Проблемът неотдавна бе коментиран на съвещание на комитета за наблюдаване на Оперативна стратегия " Транспорт ", като шефът на столичното метро Стоян Братоев предизвести, че София няма да може да си разреши подобен висок дял на съфинансиране. В тази връзка от екипа на вицепремиера Томислав Дончев прецизираха, че за съфинансирането са вероятни разнообразни разновидности - вдишване напълно на национално равнище или залагане на по-малък дял, който би трябвало да се обезпечи с частно финансиране. Какъв тъкмо модел да се приложи, ще се взема решение на равнище съответна стратегия, процедура, вид бенефициент.
На бюджета ще натежи и мощно пониженото авансово финансиране - сумите, които се пускат в задатък, като тук процентът се понижава от 2,5 на 0,5%. Затягат се и разпоредбите за асимилиране на заложения бюджетен запас от Европейска комисия по години. За сегашния програмен интервал важи правилото плануваният запас да се усвои до 3 години, като в противоположен случай се губи, за новия програмен интервал срокът още веднъж се съкратява на 2 години, каквато процедура към този момент е имало. По-голямото предизвикателство обаче ще е предстоящото цялостното препрограмиране на дейностите в средата на интервала - през 2025 година
За пръв път средствата ще се програмират единствено за първите 5 години. Парите за последните 2 години ще се препрограмират въз основата на разбор на напредъка и отчитане до каква степен са реализирани задачите по обособените стратегии. Ще се отчетат и настъпилите социално-икономически промени, както и отправените характерни рекомендации от Европейска комисия към страните членки. Аргументите за това препрограмиране е по-доброто обвързване на парите с постиганите резултати, като сходен обзор за осъществяване на задачите има и при сегашния програмен интервал. Последствията от несъблюдение при него обаче са надалеч по-скромни - допустимо прекачване на заложения запас от 6% от цели със едва осъществяване към цели с положително осъществяване. За новия програмен интервал запас от 6% няма да се залага, само че за сметка на това ще има изцяло преразглеждане на стратегиите. Според кабинета това няма да е толкоз мъчно при по-малки схеми, само че ще съставлява забележителен проблем при огромни капиталови планове, които изискват дълга подготовка.
С цел възстановяване на контрола върху качеството на осъществяване Европейска комисия към този момент ще следи през целия програмен интервал за съблюдаване на по този начин наречените благоприятстващи условия - общи условия към всички стратегии и характерни тематични условия към обособените фондове, свързани с осъществяването на съответните стратегически документи в секторите. Общите условия са в региона на контрола върху публичните поръчки и ефикасното използване на разпоредбите за държавна помощ, както и за спазването на Хартата на главните права в Европейски Съюз и Конвенцията на Организация на обединените нации за правата на хората с уврежданията. Подобни условия имаше и в сегашния програмен интервал, само че те бяха предварителни преди пускане на финансирането, а в този момент осъществяването ще предстои на непрекъснат надзор. Предвижда се да се ускори и ролята на комитетите за наблюдаване, в това число и посредством повишение на публичността. За тази цел всички документи, излъчени на комитетите за наблюдаване, следва да са обществено достъпи. Публичност се изисква и за анализите, свързани със спазването на разпоредбите за почтена конкуренция при възлагането на публичните поръчки.
НЕСИГУРНОСТ
Не е ясно дали препоръчаната рамка за финансиране на новия програмен интервал няма да претърпи промени. Работата по рамката и съответните регламенти върви мъчно както поради несигурностите към Брекзит, по този начин и поради сложната игра на баланс на ползи в комисията и Европейския парламент. Европейският парламент към този момент излезе с резолюция, в която предлага завишаване на оферти от Европейска комисия общ бюджет за интервала 2021-2027 от 1,1% на 1,3 % от Брутния народен приход (в безспорни цифри нарастване от 1297 милиарда евро на 1494 милиарда евро). Конкретно в региона на кохезионната политика Екологичен потенциал упорства за увеличение на бюджета с 47 милиарда евро - 30 милиарда евро за районно развиване и кохезионния фонд и 17 милиарда евро за обществения фонд. Извън кохезионната политика разногласия текат и за препоръчаното орязване на средствата за общата селскостопанска политика, както и за финансирането на ограниченията, свързани с климатичните промени. Сериозни рецензии провокира и повишеният % на националното съфинансиране, изключително за директните райони, както и сериозният административен напън, който ще се получи поради препоръчаното препрограмиране през 2025 година, въвеждането на правилото n+2 и по-ниското авансово финансиране. Очаква се диалозите по многогодишната финансова рамка на съюза да бъдат възобновени през октомври тази година.
Повече пари за обществени и районни политики,
по-малко средства за транспортна и екоинфраструктура
373 милиарда евро по настоящи цени е препоръчаният бюджет за кохезионна политика на целия Европейски Съюз в идващия програмен интервал - с 10% по-малко от актуалното финансиране. Драстично е орязването на средства за Кохезионния фонд, по който у нас се финансират две оперативни стратегии - " Транспорт " и " Околна среда ". Парите за Кохезионния фонд на европейско равнище понижават до 46,7 милиарда евро, или с 45% по-малко по отношение на интервала 2014-2020 година, като Брюксел изяснява това понижение с неналичието на нужда от толкоз огромни вложения в транспортната и екологичната инфраструктура в страните членки, включили се към съюза през 2004 и 2007 година Орязването на средствата по Кохезионния фонд се компенсира с нарастване на парите за бедните райони по Европейския обществен фонд и Европейския фонд за районно развиване, за които е планувано да отидат 326,3 милиарда евро от бюджета за кохезионна политика.
И през новия програмен интервал водещ аршин при разпределянето на средствата сред другите страни членки остава просперитетът им на фона на междинното в Европейски Съюз. Нов миг при разпределянето на средствата по обществения и районния фонд са въведените спомагателни награди за неприятно показване по обособени основни индикатори. И в сегашния интервал се оферираше добавка за висока безработица, в този момент добавките са повече на брой. Допълнително финансиране се поставя при обща безработица над междинното за едва развитите райони, младежка безработица над междинното, хора с ниско просветително равнище над междинното, има и две напълно нови добавки - за високи равнища на парниковите газове и за миграция на жители от страни отвън Европейски Съюз.
При тази рамка страната ни получава 108% финансиране по трите фонда - Кохезионен, Социален и Регионален, по отношение на 2014-2020 година Увеличението от 8% в действителност е ограничаване - Европейската комисия е взела кардинално решение нито една страна да не получи повече от 8% растеж в парите или повече от 24% понижение. Така страните с максимален растеж са България, Румъния и Гърция, които получават оптимално разрешеното нарастване от 8%. 5 страни се употребяват от другата защитна мярка - за не повече от 24% понижение на парите - Унгария, Литва, Естония, Малта и Чехия биха изгубили още повече финансиране, в случай че не съществуваше това ограничаване.
Каква е картината по обособени фондове и стратегии след използването на тази бюджетна рамка?
Вицепремиерът Томислав Дончев към този момент разгласи, че страната ни не възнамерява внезапни промени в броя и обсега на стратегиите. Според кабинета основаването на нови стратегии и нови ръководещи органи лишава доста време и все още не е оправдано. Програмите, които не печелят нищо от новото систематизиране на фондовете, са Оперативна стратегия " Транспорт " и Оперативна стратегия " Околна среда ". Според индикативно систематизиране на средствата, утвърдено от кабинета през април, бюджетът на двете стратегии на процедура замръзва - налице е пренебрежим растеж на средствата по отношение на предходния програмен интервал. Това е резултат от сериозното стесняване на средствата по Кохезионния фонд, като понижението в общия размер на средствата по двете стратегии - " Транспорт " и " Околна среда ", е избегнато с помощта на увеличеното им финансиране и през втори фонд - този за районно развиване.
Програмата с най-голямо нарастване на бюджета за новия програмен интервал е " Развитие на човешките запаси ", която ще разполага с над 1,3 милиарда лева повече. Близо милиард лв. повече ще има и по Оперативна стратегия " Икономика и конкурентоспособност ", над 900 млн. лева е растежът при Оперативна стратегия " Наука и обучение ". От екипа на Томислав Дончев прецизираха, че сходни съпоставения по стратегии все още не са задоволително правилни, тъй като занапред ще се спори по многогодишната финансова рамка на Европейска комисия и парите и по фондове, и по страни могат да се разместят. Дори с тази спогодба динамичността при обособени фондове е забележителна.
Всъщност повишаването на средствата е още по-сериозно, тъй като за новия програмен интервал Еврокомисията планува двойно нарастване на % на съфинансиране. Досега съфинансирането при слаборазвитите райони бе 15%, в този момент става 30%. Така против финансовия запас от Европейски Съюз в размер на 10 милиарда евро би трябвало да стои 3 милиарда евро национално съфинансиране. Това ще натовари националния бюджет, призна при започване на годината при представянето на новите моменти към програмния интервал вицепремиерът Томислав Дончев. " Вече загатнах, че настояването за увеличение размера на съфинансирането от 15 на 30% бе доста мощно, твърдо искане, изключително от страна на чистите донори с политическия аргумента „ в случай че всички тези политики са ви значими, бъдете по този начин положителни да ги съфинансирате повече от бюджетите си “. Както можете да се досетите, във връзка с всички оферти, които допускат по-голям товар към бюджета, България е изразявала отрицателно мнение. Безспорен факт е, че в границите на идващите години разноските на бюджета във връзка финансирането на всичко, което се случва - и по линия на Програмата за развиване на селските региони, и от оперативните стратегии, ще допуска по-голям товар върху бюджета ", разяснява Дончев.
За един район - Югозападния, процентът на съфинансиране ще бъде още по-голям. Това е единственият район у нас, при който са настъпили смяна в категоризацията и пренасяне от групата на едва развитите райони в групата на директните райони. За тези региони процентът на съфинансиране следва да е 45.
Това сигурно ще се отрази на огромните планове в София
Проблемът неотдавна бе коментиран на съвещание на комитета за наблюдаване на Оперативна стратегия " Транспорт ", като шефът на столичното метро Стоян Братоев предизвести, че София няма да може да си разреши подобен висок дял на съфинансиране. В тази връзка от екипа на вицепремиера Томислав Дончев прецизираха, че за съфинансирането са вероятни разнообразни разновидности - вдишване напълно на национално равнище или залагане на по-малък дял, който би трябвало да се обезпечи с частно финансиране. Какъв тъкмо модел да се приложи, ще се взема решение на равнище съответна стратегия, процедура, вид бенефициент.
На бюджета ще натежи и мощно пониженото авансово финансиране - сумите, които се пускат в задатък, като тук процентът се понижава от 2,5 на 0,5%. Затягат се и разпоредбите за асимилиране на заложения бюджетен запас от Европейска комисия по години. За сегашния програмен интервал важи правилото плануваният запас да се усвои до 3 години, като в противоположен случай се губи, за новия програмен интервал срокът още веднъж се съкратява на 2 години, каквато процедура към този момент е имало. По-голямото предизвикателство обаче ще е предстоящото цялостното препрограмиране на дейностите в средата на интервала - през 2025 година
За пръв път средствата ще се програмират единствено за първите 5 години. Парите за последните 2 години ще се препрограмират въз основата на разбор на напредъка и отчитане до каква степен са реализирани задачите по обособените стратегии. Ще се отчетат и настъпилите социално-икономически промени, както и отправените характерни рекомендации от Европейска комисия към страните членки. Аргументите за това препрограмиране е по-доброто обвързване на парите с постиганите резултати, като сходен обзор за осъществяване на задачите има и при сегашния програмен интервал. Последствията от несъблюдение при него обаче са надалеч по-скромни - допустимо прекачване на заложения запас от 6% от цели със едва осъществяване към цели с положително осъществяване. За новия програмен интервал запас от 6% няма да се залага, само че за сметка на това ще има изцяло преразглеждане на стратегиите. Според кабинета това няма да е толкоз мъчно при по-малки схеми, само че ще съставлява забележителен проблем при огромни капиталови планове, които изискват дълга подготовка.
С цел възстановяване на контрола върху качеството на осъществяване Европейска комисия към този момент ще следи през целия програмен интервал за съблюдаване на по този начин наречените благоприятстващи условия - общи условия към всички стратегии и характерни тематични условия към обособените фондове, свързани с осъществяването на съответните стратегически документи в секторите. Общите условия са в региона на контрола върху публичните поръчки и ефикасното използване на разпоредбите за държавна помощ, както и за спазването на Хартата на главните права в Европейски Съюз и Конвенцията на Организация на обединените нации за правата на хората с уврежданията. Подобни условия имаше и в сегашния програмен интервал, само че те бяха предварителни преди пускане на финансирането, а в този момент осъществяването ще предстои на непрекъснат надзор. Предвижда се да се ускори и ролята на комитетите за наблюдаване, в това число и посредством повишение на публичността. За тази цел всички документи, излъчени на комитетите за наблюдаване, следва да са обществено достъпи. Публичност се изисква и за анализите, свързани със спазването на разпоредбите за почтена конкуренция при възлагането на публичните поръчки.
НЕСИГУРНОСТ
Не е ясно дали препоръчаната рамка за финансиране на новия програмен интервал няма да претърпи промени. Работата по рамката и съответните регламенти върви мъчно както поради несигурностите към Брекзит, по този начин и поради сложната игра на баланс на ползи в комисията и Европейския парламент. Европейският парламент към този момент излезе с резолюция, в която предлага завишаване на оферти от Европейска комисия общ бюджет за интервала 2021-2027 от 1,1% на 1,3 % от Брутния народен приход (в безспорни цифри нарастване от 1297 милиарда евро на 1494 милиарда евро). Конкретно в региона на кохезионната политика Екологичен потенциал упорства за увеличение на бюджета с 47 милиарда евро - 30 милиарда евро за районно развиване и кохезионния фонд и 17 милиарда евро за обществения фонд. Извън кохезионната политика разногласия текат и за препоръчаното орязване на средствата за общата селскостопанска политика, както и за финансирането на ограниченията, свързани с климатичните промени. Сериозни рецензии провокира и повишеният % на националното съфинансиране, изключително за директните райони, както и сериозният административен напън, който ще се получи поради препоръчаното препрограмиране през 2025 година, въвеждането на правилото n+2 и по-ниското авансово финансиране. Очаква се диалозите по многогодишната финансова рамка на съюза да бъдат възобновени през октомври тази година.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ